самопобърквало

Речник на българския език

1. самопобърквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопобърквало е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. самопобърквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

самопобърквало е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. самопобърквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

самопобърквало е производна форма на самопобърквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. самопобърквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

самопобърквало е производна форма на самопобърквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).