самопобърквал

Речник на българския език

1. самопобърквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопобърквал е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. самопобърквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

самопобърквал е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. самопобърквал — мин. деят. св. прич. м. р.

самопобърквал е производна форма на самопобърквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. самопобърквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

самопобърквал е производна форма на самопобърквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).