бил е самопобърквал

Речник на българския език

1. бил е самопобърквал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е самопобърквал е производна форма на самопобърквам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).