натъртя

Речник на българския език

натъ̀ртя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

натъ̀ртиш, мин. св. натъ̀ртих, мин. прич. натъ̀ртил, св.вж. натъртвам.

Грешни изписвания (3)

  • натъртъ
  • нътъртъ
  • нътъртя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-тър-тя на-тър-тим
2 лице на-тър-тиш на-тър-ти-те
3 лице на-тър-ти на-тър-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-тър-тих на-тър-тих-ме
2 лице на-тър-ти на-тър-тих-те
3 лице на-тър-ти на-тър-ти-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-тър-тех на-тър-тех-ме
2 лице на-тър-те-ше на-тър-тех-те
3 лице на-тър-те-ше на-тър-те-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртил съм натъртила съм натъртило съм натъртили сме
2 лице натъртил си натъртила си натъртило си натъртили сте
3 лице натъртил е натъртила е натъртило е натъртили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях натъртил бях натъртила бях натъртило бяхме натъртили
2 лице беше натъртил беше натъртила беше натъртило бяхте натъртили
3 лице беше натъртил беше натъртила беше натъртило бяха натъртили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще натъртя ще натъртим
2 лице ще натъртиш ще натъртите
3 лице ще натърти ще натъртят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм натъртил ще съм натъртила ще съм натъртило ще сме натъртили
2 лице ще си натъртил ще си натъртила ще си натъртило ще сте натъртили
3 лице ще е натъртил ще е натъртила ще е натъртило ще са натъртили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да натъртя щяхме да натъртим
2 лице щеше да натъртиш щяхте да натъртите
3 лице щеше да натърти щяха да натъртят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм натъртил щях да съм натъртила щях да съм натъртило щяхме да сме натъртили
2 лице щеше да си натъртил щеше да си натъртила щеше да си натъртило щяхте да сте натъртили
3 лице щеше да е натъртил щеше да е натъртила щеше да е натъртило щяха да са натъртили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртел съм натъртела съм натъртело съм натъртели сме
2 лице натъртел си натъртела си натъртело си натъртели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице натъртил съм натъртила съм натъртило съм натъртили сме
2 лице натъртил си натъртила си натъртило си натъртили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм натъртил била съм натъртила било съм натъртило били сме натъртили
2 лице бил си натъртил била си натъртила било си натъртило били сте натъртили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да натъртя щяла съм да натъртя щяло съм да натъртя щели сме да натъртим
2 лице щял си да натъртиш щяла си да натъртиш щяло си да натъртиш щели сте да натъртите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм натъртил щяла съм да съм натъртила щяло съм да съм натъртило щели сме да сме натъртили
2 лице щял си да си натъртил щяла си да си натъртила щяло си да си натъртило щели сте да сте натъртили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих натъртил бих натъртила бих натъртило бихме натъртили
2 лице би натъртил би натъртила би натъртило бихте натъртили
3 лице би натъртил би натъртила би натъртило биха натъртили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-тър-ти на-тър-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-тър-тен
непълен член на-тър-те-ния
пълен член на-тър-те-ни-ят
женски род на-тър-те-на
членувано на-тър-те-на-та
среден род на-тър-те-но
членувано на-тър-те-но-то
множествено число на-тър-те-ни
членувано на-тър-те-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-тър-тил
непълен член на-тър-ти-лия
пълен член на-тър-ти-ли-ят
женски род на-тър-ти-ла
членувано на-тър-ти-ла-та
среден род на-тър-ти-ло
членувано на-тър-ти-ло-то
множествено число на-тър-ти-ли
членувано на-тър-ти-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-тър-тел
женски род на-тър-те-ла
среден род на-тър-те-ло
множествено число на-тър-те-ли