натъртило е

Речник на българския език

1. натъртило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натъртило е е производна форма на натъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. натъртило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

натъртило е е производна форма на натъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).