натъртели
1.
натъртели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
натъртели
е производна форма
на натъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
натъртели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
натъртели
е производна форма
на натъртя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).