натъртил

Речник на българския език

1. натъртил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъртил е производна форма на натъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъртил — мин. деят. св. прич. м. р.

натъртил е производна форма на натъртя (мин. деят. св. прич. м. р.).