натъртеше

Речник на българския език

1. натъртеше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

натъртеше е производна форма на натъртя (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. натъртеше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

натъртеше е производна форма на натъртя (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).