натъртел
1.
натъртел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
натъртел
е производна форма
на натъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
натъртел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
натъртел
е производна форма
на натъртя (мин. деят. несв. прич. м. р.).