натъртил е

Речник на българския език

1. натъртил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъртил е е производна форма на натъртя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. натъртил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

натъртил е е производна форма на натъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).