натъртило
1.
натъртило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
натъртило
е производна форма
на натъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
натъртило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
натъртило
е производна форма
на натъртя (мин. деят. св. прич. ср. р.).