натъртело
1.
натъртело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
натъртело
е производна форма
на натъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
натъртело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
натъртело
е производна форма
на натъртя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).