натъртела
1.
натъртела —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.
натъртела
е производна форма
на натъртя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).
2.
натъртела —
мин. деят. несв. прич. ж. р.
натъртела
е производна форма
на натъртя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).