натъртен

Речник на българския език

1. натъ̀ртен — некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

натъ̀ртена, натъ̀ртено, мн. натъ̀ртени, прил.
1. Който е пострадал от натъртване. Натъртени плодове.
2. Прен. На който се набляга.
същ. натъ̀ртеност, натъртеността̀, ж.

Грешни изписвания (3)

  • натъртин
  • нътъртен
  • нътъртин

2. натъртен — мин. страд. прич. м. р.

натъртен е производна форма на натъртя (мин. страд. прич. м. р.).

Връзки