натърти

Речник на българския език

1. натърти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

натърти е производна форма на натъртя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. натърти — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

натърти е производна форма на натъртя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. натърти — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

натърти е производна форма на натъртя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. натърти — повелително наклонение, ед. ч.

натърти е производна форма на натъртя (повелително наклонение, ед. ч.).