натъртили

Речник на българския език

1. натъртили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

натъртили е производна форма на натъртя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. натъртили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

натъртили е производна форма на натъртя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).