изклинча

Речник на българския език

изклѝнча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

изклѝнчиш, мин. св. изклѝнчих, мин. прич. изклѝнчил, св.вж. изклинчвам.

Грешни изписвания (7)

  • езклинча
  • езклинчъ
  • есклинча
  • есклинчъ
  • изклинчъ
  • исклинча
  • исклинчъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-к-лин-ча из-к-лин-чим
2 лице из-к-лин-чиш из-к-лин-чи-те
3 лице из-к-лин-чи из-к-лин-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-к-лин-чих из-к-лин-чих-ме
2 лице из-к-лин-чи из-к-лин-чих-те
3 лице из-к-лин-чи из-к-лин-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-к-лин-чех из-к-лин-чех-ме
2 лице из-к-лин-че-ше из-к-лин-чех-те
3 лице из-к-лин-че-ше из-к-лин-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинчил съм изклинчила съм изклинчило съм изклинчили сме
2 лице изклинчил си изклинчила си изклинчило си изклинчили сте
3 лице изклинчил е изклинчила е изклинчило е изклинчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изклинчил бях изклинчила бях изклинчило бяхме изклинчили
2 лице беше изклинчил беше изклинчила беше изклинчило бяхте изклинчили
3 лице беше изклинчил беше изклинчила беше изклинчило бяха изклинчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изклинча ще изклинчим
2 лице ще изклинчиш ще изклинчите
3 лице ще изклинчи ще изклинчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изклинчил ще съм изклинчила ще съм изклинчило ще сме изклинчили
2 лице ще си изклинчил ще си изклинчила ще си изклинчило ще сте изклинчили
3 лице ще е изклинчил ще е изклинчила ще е изклинчило ще са изклинчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изклинча щяхме да изклинчим
2 лице щеше да изклинчиш щяхте да изклинчите
3 лице щеше да изклинчи щяха да изклинчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изклинчил щях да съм изклинчила щях да съм изклинчило щяхме да сме изклинчили
2 лице щеше да си изклинчил щеше да си изклинчила щеше да си изклинчило щяхте да сте изклинчили
3 лице щеше да е изклинчил щеше да е изклинчила щеше да е изклинчило щяха да са изклинчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинчел съм изклинчела съм изклинчело съм изклинчели сме
2 лице изклинчел си изклинчела си изклинчело си изклинчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изклинчил съм изклинчила съм изклинчило съм изклинчили сме
2 лице изклинчил си изклинчила си изклинчило си изклинчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изклинчил била съм изклинчила било съм изклинчило били сме изклинчили
2 лице бил си изклинчил била си изклинчила било си изклинчило били сте изклинчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изклинча щяла съм да изклинча щяло съм да изклинча щели сме да изклинчим
2 лице щял си да изклинчиш щяла си да изклинчиш щяло си да изклинчиш щели сте да изклинчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изклинчил щяла съм да съм изклинчила щяло съм да съм изклинчило щели сме да сме изклинчили
2 лице щял си да си изклинчил щяла си да си изклинчила щяло си да си изклинчило щели сте да сте изклинчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изклинчил бих изклинчила бих изклинчило бихме изклинчили
2 лице би изклинчил би изклинчила би изклинчило бихте изклинчили
3 лице би изклинчил би изклинчила би изклинчило биха изклинчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-к-лин-чи из-к-лин-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-чен
непълен член из-к-лин-че-ния
пълен член из-к-лин-че-ни-ят
женски род из-к-лин-че-на
членувано из-к-лин-че-на-та
среден род из-к-лин-че-но
членувано из-к-лин-че-но-то
множествено число из-к-лин-че-ни
членувано из-к-лин-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-чил
непълен член из-к-лин-чи-лия
пълен член из-к-лин-чи-ли-ят
женски род из-к-лин-чи-ла
членувано из-к-лин-чи-ла-та
среден род из-к-лин-чи-ло
членувано из-к-лин-чи-ло-то
множествено число из-к-лин-чи-ли
членувано из-к-лин-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-к-лин-чел
женски род из-к-лин-че-ла
среден род из-к-лин-че-ло
множествено число из-к-лин-че-ли