изклинчело

Речник на българския език

1. изклинчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинчело е производна форма на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изклинчело е производна форма на изклинча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).