изклинчело
1.
изклинчело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
изклинчело
е производна форма
на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
изклинчело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
изклинчело
е производна форма
на изклинча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).