изклинчела е

Речник на българския език

1. изклинчела е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинчела е е производна форма на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).