изклинчили

Речник на българския език

1. изклинчили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изклинчили е производна форма на изклинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изклинчили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

изклинчили е производна форма на изклинча (мин. деят. св. прич. мн. ч.).