изклинчи

Речник на българския език

1. изклинчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изклинчи е производна форма на изклинча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изклинчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изклинчи е производна форма на изклинча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изклинчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изклинчи е производна форма на изклинча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. изклинчи — повелително наклонение, ед. ч.

изклинчи е производна форма на изклинча (повелително наклонение, ед. ч.).