изклинчела

Речник на българския език

1. изклинчела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинчела е производна форма на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклинчела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изклинчела е производна форма на изклинча (мин. деят. несв. прич. ж. р.).