изклинчело е

Речник на българския език

1. изклинчело е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинчело е е производна форма на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).