изклинчел

Речник на българския език

1. изклинчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинчел е производна форма на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изклинчел е производна форма на изклинча (мин. деят. несв. прич. м. р.).