изклинчила

Речник на българския език

1. изклинчила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изклинчила е производна форма на изклинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изклинчила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изклинчила е производна форма на изклинча (мин. деят. св. прич. ж. р.).