изклинчели
1.
изклинчели —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.
изклинчели
е производна форма
на изклинча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).
2.
изклинчели —
мин. деят. несв. прич. мн. ч.
изклинчели
е производна форма
на изклинча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).