изклинчил си

Речник на българския език

1. изклинчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изклинчил си е производна форма на изклинча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изклинчил си е производна форма на изклинча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).