изклинчил

Речник на българския език

1. изклинчил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изклинчил е производна форма на изклинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изклинчил — мин. деят. св. прич. м. р.

изклинчил е производна форма на изклинча (мин. деят. св. прич. м. р.).