изклинчил
1.
изклинчил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
изклинчил
е производна форма
на изклинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
изклинчил —
мин. деят. св. прич. м. р.
изклинчил
е производна форма
на изклинча (мин. деят. св. прич. м. р.).