изклинчило е

Речник на българския език

1. изклинчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинчило е е производна форма на изклинча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изклинчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изклинчило е е производна форма на изклинча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).