възглася

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-ся	въз-г-ла-сим
2 лице	въз-г-ла-сиш	въз-г-ла-си-те
3 лице	въз-г-ла-си	въз-г-ла-сят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-сих	въз-г-ла-сих-ме
2 лице	въз-г-ла-си	въз-г-ла-сих-те
3 лице	въз-г-ла-си	въз-г-ла-си-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-г-ла-сях	въз-г-ла-сях-ме
2 лице	въз-г-ла-се-ше	въз-г-ла-сях-те
3 лице	въз-г-ла-се-ше	въз-г-ла-ся-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възгласил съм	възгласила съм	възгласило съм	възгласили сме
2 лице	възгласил си	възгласила си	възгласило си	възгласили сте
3 лице	възгласил е	възгласила е	възгласило е	възгласили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възгласил	бях възгласила	бях възгласило	бяхме възгласили
2 лице	беше възгласил	беше възгласила	беше възгласило	бяхте възгласили
3 лице	беше възгласил	беше възгласила	беше възгласило	бяха възгласили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възглася	ще възгласим
2 лице	ще възгласиш	ще възгласите
3 лице	ще възгласи	ще възгласят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възгласил	ще съм възгласила	ще съм възгласило	ще сме възгласили
2 лице	ще си възгласил	ще си възгласила	ще си възгласило	ще сте възгласили
3 лице	ще е възгласил	ще е възгласила	ще е възгласило	ще са възгласили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възглася	щяхме да възгласим
2 лице	щеше да възгласиш	щяхте да възгласите
3 лице	щеше да възгласи	щяха да възгласят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възгласил	щях да съм възгласила	щях да съм възгласило	щяхме да сме възгласили
2 лице	щеше да си възгласил	щеше да си възгласила	щеше да си възгласило	щяхте да сте възгласили
3 лице	щеше да е възгласил	щеше да е възгласила	щеше да е възгласило	щяха да са възгласили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възгласял съм	възгласяла съм	възгласяло съм	възгласели сме
2 лице	възгласял си	възгласяла си	възгласяло си	възгласели сте
3 лице	въз-г-ла-сял възгласял е	въз-г-ла-ся-ла възгласяла е	въз-г-ла-ся-ло възгласяло е	въз-г-ла-се-ли възгласели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възгласил съм	възгласила съм	възгласило съм	възгласили сме
2 лице	възгласил си	възгласила си	възгласило си	възгласили сте
3 лице	въз-г-ла-сил възгласил е	въз-г-ла-си-ла възгласила е	въз-г-ла-си-ло възгласило е	въз-г-ла-си-ли възгласили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възгласил	била съм възгласила	било съм възгласило	били сме възгласили
2 лице	бил си възгласил	била си възгласила	било си възгласило	били сте възгласили
3 лице	бил възгласил бил е възгласил	била възгласила била е възгласила	било възгласило било е възгласило	били възгласили били са възгласили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възглася	щяла съм да възглася	щяло съм да възглася	щели сме да възгласим
2 лице	щял си да възгласиш	щяла си да възгласиш	щяло си да възгласиш	щели сте да възгласите
3 лице	щял да възгласи щял е да възгласи	щяла да възгласи щяла е да възгласи	щяло да възгласи щяло е да възгласи	щели да възгласят щели са да възгласят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възгласил	щяла съм да съм възгласила	щяло съм да съм възгласило	щели сме да сме възгласили
2 лице	щял си да си възгласил	щяла си да си възгласила	щяло си да си възгласило	щели сте да сте възгласили
3 лице	щял да е възгласил щял е да е възгласил	щяла да е възгласила щяла е да е възгласила	щяло да е възгласило щяло е да е възгласило	щели да са възгласили щели са да са възгласили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възгласил	бих възгласила	бих възгласило	бихме възгласили
2 лице	би възгласил	би възгласила	би възгласило	бихте възгласили
3 лице	би възгласил	би възгласила	би възгласило	биха възгласили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-г-ла-си	въз-г-ла-се-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-сен
		непълен член	въз-г-ла-се-ния
		пълен член	въз-г-ла-се-ни-ят
	женски род		въз-г-ла-се-на
		членувано	въз-г-ла-се-на-та
	среден род		въз-г-ла-се-но
		членувано	въз-г-ла-се-но-то
множествено число			въз-г-ла-се-ни
		членувано	въз-г-ла-се-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-г-ла-сил
		непълен член	въз-г-ла-си-лия
		пълен член	въз-г-ла-си-ли-ят
	женски род		въз-г-ла-си-ла
		членувано	въз-г-ла-си-ла-та
	среден род		въз-г-ла-си-ло
		членувано	въз-г-ла-си-ло-то
множествено число			въз-г-ла-си-ли
		членувано	въз-г-ла-си-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-г-ла-сял
	женски род	въз-г-ла-ся-ла
	среден род	въз-г-ла-ся-ло
множествено число		въз-г-ла-се-ли