възгласило
1.
възгласило —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възгласило
е производна форма
на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възгласило —
мин. деят. св. прич. ср. р.
възгласило
е производна форма
на възглася (мин. деят. св. прич. ср. р.).