възгласяла си

Речник на българския език

1. възгласяла си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла си е производна форма на възгласям (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

2. възгласяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла си е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

3. възгласяла си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла си е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).

4. възгласяла си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла си е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ж. р.).