възгласям

Речник на българския език

възгласям преходен глагол от несвършен вид (тип 187ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • възгласъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице въз-г-ла-сям въз-г-ла-ся-ме
2 лице въз-г-ла-сяш въз-г-ла-ся-те
3 лице въз-г-ла-ся въз-г-ла-сят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице въз-г-ла-сях въз-г-ла-сях-ме
2 лице въз-г-ла-ся въз-г-ла-сях-те
3 лице въз-г-ла-ся въз-г-ла-ся-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице въз-г-ла-сях въз-г-ла-сях-ме
2 лице въз-г-ла-ся-ше въз-г-ла-сях-те
3 лице въз-г-ла-ся-ше въз-г-ла-ся-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласяли сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласяли сте
3 лице възгласял е възгласяла е възгласяло е възгласяли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях възгласял бях възгласяла бях възгласяло бяхме възгласяли
2 лице беше възгласял беше възгласяла беше възгласяло бяхте възгласяли
3 лице беше възгласял беше възгласяла беше възгласяло бяха възгласяли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще възгласям ще възгласяме
2 лице ще възгласяш ще възгласяте
3 лице ще възглася ще възгласят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм възгласял ще съм възгласяла ще съм възгласяло ще сме възгласяли
2 лице ще си възгласял ще си възгласяла ще си възгласяло ще сте възгласяли
3 лице ще е възгласял ще е възгласяла ще е възгласяло ще са възгласяли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да възгласям щяхме да възгласяме
2 лице щеше да възгласяш щяхте да възгласяте
3 лице щеше да възглася щяха да възгласят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм възгласял щях да съм възгласяла щях да съм възгласяло щяхме да сме възгласяли
2 лице щеше да си възгласял щеше да си възгласяла щеше да си възгласяло щяхте да сте възгласяли
3 лице щеше да е възгласял щеше да е възгласяла щеше да е възгласяло щяха да са възгласяли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласяли сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласяли сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице възгласял съм възгласяла съм възгласяло съм възгласяли сме
2 лице възгласял си възгласяла си възгласяло си възгласяли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм възгласял била съм възгласяла било съм възгласяло били сме възгласяли
2 лице бил си възгласял била си възгласяла било си възгласяло били сте възгласяли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да възгласям щяла съм да възгласям щяло съм да възгласям щели сме да възгласяме
2 лице щял си да възгласяш щяла си да възгласяш щяло си да възгласяш щели сте да възгласяте
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм възгласял щяла съм да съм възгласяла щяло съм да съм възгласяло щели сме да сме възгласяли
2 лице щял си да си възгласял щяла си да си възгласяла щяло си да си възгласяло щели сте да сте възгласяли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих възгласял бих възгласяла бих възгласяло бихме възгласяли
2 лице би възгласял би възгласяла би възгласяло бихте възгласяли
3 лице би възгласял би възгласяла би възгласяло биха възгласяли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
въз-г-ла-сяй въз-г-ла-сяй-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-сян
непълен член въз-г-ла-ся-ния
пълен член въз-г-ла-ся-ни-ят
женски род въз-г-ла-ся-на
членувано въз-г-ла-ся-на-та
среден род въз-г-ла-ся-но
членувано въз-г-ла-ся-но-то
множествено число въз-г-ла-ся-ни
членувано въз-г-ла-ся-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-сял
непълен член въз-г-ла-ся-лия
пълен член въз-г-ла-ся-ли-ят
женски род въз-г-ла-ся-ла
членувано въз-г-ла-ся-ла-та
среден род въз-г-ла-ся-ло
членувано въз-г-ла-ся-ло-то
множествено число въз-г-ла-ся-ли
членувано въз-г-ла-ся-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-сял
женски род въз-г-ла-ся-ла
среден род въз-г-ла-ся-ло
множествено число въз-г-ла-ся-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род въз-г-ла-сящ
непълен член въз-г-ла-ся-щия
пълен член въз-г-ла-ся-щи-ят
женски род въз-г-ла-ся-ща
членувано въз-г-ла-ся-ща-та
среден род въз-г-ла-ся-що
членувано въз-г-ла-ся-що-то
множествено число въз-г-ла-ся-щи
членувано въз-г-ла-ся-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

въз-г-ла-сяй-ки