възгласял

Речник на българския език

1. възгласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възгласял — мин. деят. св. прич. м. р.

възгласял е производна форма на възгласям (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. възгласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възгласял е производна форма на възгласям (мин. деят. несв. прич. м. р.).

5. възгласял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

6. възгласял — мин. деят. несв. прич. м. р.

възгласял е производна форма на възглася (мин. деят. несв. прич. м. р.).