възгласяла

Речник на българския език

1. възгласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възгласяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. възгласяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

възгласяла е производна форма на възгласям (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. възгласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възгласяла е производна форма на възгласям (мин. деят. несв. прич. ж. р.).

5. възгласяла — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възгласяла е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

6. възгласяла — мин. деят. несв. прич. ж. р.

възгласяла е производна форма на възглася (мин. деят. несв. прич. ж. р.).