възгласяло

Речник на българския език

1. възгласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласяло е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. възгласяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласяло е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. възгласяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

възгласяло е производна форма на възгласям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. възгласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възгласяло е производна форма на възгласям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).

5. възгласяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

възгласяло е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

6. възгласяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

възгласяло е производна форма на възглася (мин. деят. несв. прич. ср. р.).