възгласяхте

Речник на българския език

1. възгласяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

възгласяхте е производна форма на възгласям (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. възгласяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възгласяхте е производна форма на възгласям (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).

3. възгласяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

възгласяхте е производна форма на възглася (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).