възгласяли

Речник на българския език

1. възгласяли — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възгласяли е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възгласяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възгласяли е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. възгласяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възгласяли е производна форма на възгласям (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. възгласяли — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възгласяли е производна форма на възгласям (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).