възгласял е

Речник на българския език

1. възгласял е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е е производна форма на възгласям (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е е производна форма на възгласям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. възгласял е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е е производна форма на възгласям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. възгласял е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласял е е производна форма на възглася (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).