би възгласил

Речник на българския език

1. би възгласил — условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.

би възгласил е производна форма на възглася (условно наклонение, 2 л., ед. ч., м. р.).

2. би възгласил — условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.

би възгласил е производна форма на възглася (условно наклонение, 3 л., ед. ч., м. р.).