възгласил
1.
възгласил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възгласил
е производна форма
на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възгласил —
мин. деят. св. прич. м. р.
възгласил
е производна форма
на възглася (мин. деят. св. прич. м. р.).