възгласил е

Речник на българския език

1. възгласил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласил е е производна форма на възглася (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. възгласил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

възгласил е е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).