възгласили

Речник на българския език

1. възгласили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

възгласили е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възгласили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

възгласили е производна форма на възглася (мин. деят. св. прич. мн. ч.).