възгласила

Речник на българския език

1. възгласила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

възгласила е производна форма на възглася (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. възгласила — мин. деят. св. прич. ж. р.

възгласила е производна форма на възглася (мин. деят. св. прич. ж. р.).