възбуня

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бу-ня	въз-бу-ним
2 лице	въз-бу-ниш	въз-бу-ни-те
3 лице	въз-бу-ни	въз-бу-нят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бу-них	въз-бу-них-ме
2 лице	въз-бу-ни	въз-бу-них-те
3 лице	въз-бу-ни	въз-бу-ни-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	въз-бу-нех	въз-бу-нех-ме
2 лице	въз-бу-не-ше	въз-бу-нех-те
3 лице	въз-бу-не-ше	въз-бу-не-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунил съм	възбунила съм	възбунило съм	възбунили сме
2 лице	възбунил си	възбунила си	възбунило си	възбунили сте
3 лице	възбунил е	възбунила е	възбунило е	възбунили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях възбунил	бях възбунила	бях възбунило	бяхме възбунили
2 лице	беше възбунил	беше възбунила	беше възбунило	бяхте възбунили
3 лице	беше възбунил	беше възбунила	беше възбунило	бяха възбунили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще възбуня	ще възбуним
2 лице	ще възбуниш	ще възбуните
3 лице	ще възбуни	ще възбунят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм възбунил	ще съм възбунила	ще съм възбунило	ще сме възбунили
2 лице	ще си възбунил	ще си възбунила	ще си възбунило	ще сте възбунили
3 лице	ще е възбунил	ще е възбунила	ще е възбунило	ще са възбунили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да възбуня	щяхме да възбуним
2 лице	щеше да възбуниш	щяхте да възбуните
3 лице	щеше да възбуни	щяха да възбунят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм възбунил	щях да съм възбунила	щях да съм възбунило	щяхме да сме възбунили
2 лице	щеше да си възбунил	щеше да си възбунила	щеше да си възбунило	щяхте да сте възбунили
3 лице	щеше да е възбунил	щеше да е възбунила	щеше да е възбунило	щяха да са възбунили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунел съм	възбунела съм	възбунело съм	възбунели сме
2 лице	възбунел си	възбунела си	възбунело си	възбунели сте
3 лице	въз-бу-нел възбунел е	въз-бу-не-ла възбунела е	въз-бу-не-ло възбунело е	въз-бу-не-ли възбунели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	възбунил съм	възбунила съм	възбунило съм	възбунили сме
2 лице	възбунил си	възбунила си	възбунило си	възбунили сте
3 лице	въз-бу-нил възбунил е	въз-бу-ни-ла възбунила е	въз-бу-ни-ло възбунило е	въз-бу-ни-ли възбунили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм възбунил	била съм възбунила	било съм възбунило	били сме възбунили
2 лице	бил си възбунил	била си възбунила	било си възбунило	били сте възбунили
3 лице	бил възбунил бил е възбунил	била възбунила била е възбунила	било възбунило било е възбунило	били възбунили били са възбунили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да възбуня	щяла съм да възбуня	щяло съм да възбуня	щели сме да възбуним
2 лице	щял си да възбуниш	щяла си да възбуниш	щяло си да възбуниш	щели сте да възбуните
3 лице	щял да възбуни щял е да възбуни	щяла да възбуни щяла е да възбуни	щяло да възбуни щяло е да възбуни	щели да възбунят щели са да възбунят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм възбунил	щяла съм да съм възбунила	щяло съм да съм възбунило	щели сме да сме възбунили
2 лице	щял си да си възбунил	щяла си да си възбунила	щяло си да си възбунило	щели сте да сте възбунили
3 лице	щял да е възбунил щял е да е възбунил	щяла да е възбунила щяла е да е възбунила	щяло да е възбунило щяло е да е възбунило	щели да са възбунили щели са да са възбунили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих възбунил	бих възбунила	бих възбунило	бихме възбунили
2 лице	би възбунил	би възбунила	би възбунило	бихте възбунили
3 лице	би възбунил	би възбунила	би възбунило	биха възбунили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
въз-бу-ни	въз-бу-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бу-нен
		непълен член	въз-бу-не-ния
		пълен член	въз-бу-не-ни-ят
	женски род		въз-бу-не-на
		членувано	въз-бу-не-на-та
	среден род		въз-бу-не-но
		членувано	въз-бу-не-но-то
множествено число			въз-бу-не-ни
		членувано	въз-бу-не-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		въз-бу-нил
		непълен член	въз-бу-ни-лия
		пълен член	въз-бу-ни-ли-ят
	женски род		въз-бу-ни-ла
		членувано	въз-бу-ни-ла-та
	среден род		въз-бу-ни-ло
		членувано	въз-бу-ни-ло-то
множествено число			въз-бу-ни-ли
		членувано	въз-бу-ни-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	въз-бу-нел
	женски род	въз-бу-не-ла
	среден род	въз-бу-не-ло
множествено число		въз-бу-не-ли