възбунел
1.
възбунел —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
възбунел
е производна форма
на възбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
възбунел —
мин. деят. несв. прич. м. р.
възбунел
е производна форма
на възбуня (мин. деят. несв. прич. м. р.).