възбунели

Речник на българския език

1. възбунели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

възбунели е производна форма на възбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. възбунели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

възбунели е производна форма на възбуня (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).