възбуни

Речник на българския език

1. възбуни — сег. вр., 3 л., ед. ч.

възбуни е производна форма на възбуня (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. възбуни — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

възбуни е производна форма на възбуня (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. възбуни — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

възбуни е производна форма на възбуня (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. възбуни — повелително наклонение, ед. ч.

възбуни е производна форма на възбуня (повелително наклонение, ед. ч.).