възбунело
1.
възбунело —
преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.
възбунело
е производна форма
на възбуня (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).
2.
възбунело —
мин. деят. несв. прич. ср. р.
възбунело
е производна форма
на възбуня (мин. деят. несв. прич. ср. р.).