щял е да е възбунил

Речник на българския език

1. щял е да е възбунил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

щял е да е възбунил е производна форма на възбуня (преизк. накл., бъд. пред. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).